76253

Наказателен закон 1896 года

Реферат

История и СИД

След Освобождението в България останал да действува Османският наказателен закон. Той обаче бил още по-малко пригоден да удовлетвори изискванията, които се поставяли пред новата българска държава, отколкото османските граждански закони.

Другие языки

2015-01-30

47.5 KB

1 чел.

Реферат по ИБДП на тема:

Наказателен закон 1896 г.

Изготвил:Артур Арабаджиев

Фак № 147090

Проверил:

доц.др Евгени

Йочев

След Освобождението в България останал да действува Османският наказателен закон. Той обаче бил още по-малко пригоден да удовлетвори изискванията, които се поставяли пред новата българска държава, отколкото османските граждански закони. Османският наказателен закон предвиждал наказания, които въобще не могли да се приложат в България — напр. заточения, затваряне в крепост (срв. чл. 23, 24, 25, 28 от Османския наказателен закон). Освен това редица деяния, които били престъпления за правосъзнанието на българина, не били престъпления по Османския наказателен закон и обратно. Многоженството например, позволено от шериата, било за българския народ тежко провинение, за което би трябвало да се наложи строга наказателна санкция. Изобщо съставите, които били установени в Османския наказателен закон, не били най-подходящите за провеждане на наказателна репресия при променените обществено-икономически условия след Освобождението.

ОНЗ по духа си е определян като един от най-модерните за времето си в Европа. Състои се от предварителни разпореждания, 32 отдела и 264 члена.

Следвайки модела на шериатското наказателно право, ОНЗ няма ясно обособена и развита обща част. Тя се замества от предварителните разпоредби и преди всичко в отдел I „за разните степени на вините и наказанията въобще, и за някои общи начала”, където липсват основни постановления като систематичното деление на престъпните деяния, основанията за смекчаване или увеличаване на вината, причините за изключването на наказателното преследване и изпълнението на наказанията и др.

Недоразвитата обща част, липсата на законодателна уредба на основни наказателно-правни институти като: неизбежната отбрана, крайната необходимост; незадоволителният регламент спрямо категории като рецидив, опит и съучастие в извършването на престъпление и неквалифицирането на някои престъпления стават причина съдилищатачесто да правораздават по аналогия, в нарушение на принципа, че няма наказание без закон, което естествено води до произвол и субективизъм.

Относно специалната му част, отоманският закон възприема трипартидното деление на престъпните деяния, съответно злодеяния, престъпления и нарушения със следните три раздела, разграничаващи престъпленията против:

-  Държавата – Глава първа - „За злодеяния и престъпления от обща вреда и за отредените им наказания”

- Личността – Глава втора - „За злодеяния и престъпления въз лица и за отредените им наказания”

Здравето, чистотата и полицейските наредби – Глава трета - „За наказанията на ония, които постъпват против правилниците за предпазвание на здравието и чистотата и които не ся съобразяват с полицейските наредби”.

В периода от Освобождението до създаването на Българския наказателен закон  (1878-1896), наред с ОНЗ на българска територия действат: 1) Актовете, издадени от Временното руско гражданскоуправление (ВРУ); 2) Обичайното българско право; 3) Законите, приети от Народното Събрание през периода 1884-1894 г.

Създаването на нов наказателен закон в българското княжество се е налагало и такъв бил издаден през м. февруари 1896 г. (ДВ, бр. 40 от 21. II. 1896 г. ). Негови първоизточници били унгарският и проектът за руски наказателен закон. Нашият наказателен закон е бил един типичен буржоазен наказателен кодекс. Но създаден по времето, когато българската буржоазия е била една възходяща класа, българският буржоазен Наказателен закон, защитавайки нейните класови позиции, е възприел принципите на класическото буржоазно наказателно право, някои от които — принципите, формулирани в чл. 1, 2, 39 от НЗ (напр. принципът, че за престъпление се счита само онова деяние, което е обявено от закона за престъпно), са имали в определена насока прогресивно за времето си значение, доколкото са уточнявали предпоставките на наказателната отговорност и са изключвали последната при липса на тези предпоставки. Ето защо, когато след второто десетилетие на настоящия век класовите конфликти у нас са получили особено остър характер, Наказателният закон се е оказал неефикасно оръжие за потушаване на борбите на трудещите се срещу буржоазната държава. Тогава са били създадени специални наказателни закони, като Закон за изтребление на разбойниците, Закон за защита на държавата, които са погазвали принципите на самото буржоазно наказателно право. Напр. чл. 5 от Зак. за изтребл. на разбойниците не само дава право на всеки потераджия да убие обявения за разбойник, но предвижда и награда от 5000 до 20 000 лв. за онзи, който убие разбойник. Чл. 18, ал. 2 от Зак. за защита на държавата разпорежда, че подлежи на смъртно наказание даже укривател, който не е знаел, че укриваният от него е извършил престъпление, наказуемо по същия закон със смърт, но по обстоятелствата е трябвало да се предполага това. Мъчно е било тези промени да бъдат вместени в Наказателния закон и затова те са били дадени в специални закони. Това не ще рече, разбира се, че самият Наказателен закон не е бил изменян, за да се нагоди към изискванията на засилващата се класова борба, за да санкционира нови или засилени прояви на същата чрез нови наказателно-правни състави или чрез засилване на установени вече наказателни санкции. За някои от тези промени ще се говори при разглеждане развитието на наказателното право от края на XIX век до Балканската война — глава XVII.

Наказанията, които буржоазният Наказателен закон установява, са две категории: главни и допълнителни. Главните наказания са: а) смъртно наказание, б) строг тъмничен затвор, който бива доживотен и временен (временният трае от 1 до 15, респ. 20 години), в) тъмничен затвор, който трае от един ден до три години, г) запиране, което продължава от 1 ден до 3 месеца, и д) глоба (чл. 13, 15, 18 и 26).

Допълнителните наказания биват: а) лишаване от права, б) конфискация на определени предмети и в) обнародване на присъдата. Допълнителните наказания се налагат в предвидените от закона случаи като допълнение към главното наказание.

Наказателният закон различава престъпления и нарушения. Престъпленията са по-тежко наказуеми неправомерни деяния. Нарушенията са по-леко наказуеми деяния. Те се наказват обикновено с глоба или запиране.

Естествено той поставя центъра на тежестта върху тези престъпления, чрез които се посяга върху държавния строй и върховните носители на държавната власт (измяна, предателство). Всички по-важни състави на тези престъпления водят до смъртно наказание или доживотен строг тъмничен затвор (чл. 98 и сл. и чл. 109 и сл.). Докато посегателството срещу държавния строй и носителите на държавната власт се наказва с толкова сурово наказание, посегателствата срещу благата на отделната личност се наказват значително по-меко. Дори посегателството спрямо върховното благо на личността — живота, се наказва по-леко. Умишленото убийство се наказва със строг тъмничен затвор от 10 до 15 години (чл. 247, ал. 1). Санкцията обаче се засилва, когато убийството е извършено против глава на чужда държава, против духовно лице, когато последното извършва богослужение, против орган на публична власт при изпълнение на служебните му задължения. В тези случаи санкцията е доживотен строг тъмничен затвор (чл. 248).

Само предумишленото убийство се наказва със смърт (чл. 247, ал. 2). Като елементи от състава на предумишленото убийство буржоазната теория и съдебната практика посочваха: предварително изработване на плана за извършване на убийството, търсене сгодно време и място за осъществяване на този план и т. н.

Кражбата се наказва с тъмничен затвор до три години (чл. 313), но когато стойността на откраднатата вещ не надвишава сто лева (тази сума впрочем е била променена от българския законодател съобразно падането на стойността на българския лев), наказанието е тъмничен затвор до шест месеца (чл. 314 от НЗ). Аналогични разграничения прави българският буржоазен законодател и по отношение на престъплението измама. Ясно е обаче, че възприетият от законодателя критерий е твърде несъвършен. Много по-важни с оглед на проявената от извършителя вина са мотивите на престъплението, проявената престъпна воля и т. н. Съвсем неоправдано е една кражба или една измама, които имат за предмет вещ или стойност в размер 99 лв., да се наказват при средна мярка на наказанието с три месеца тъмничен затвор, а тогава, когато стойността на откраднатата вещ или причинената чрез измама щета е 101 лв. наказанието да бъде една година или шест месеца. Не трябва да се забравя при това, че щета в размер на 99 лв. за един малоимотен е много по-тежък удар, отколкото щета в размер на 101 лв., за един богат буржоа. Българският буржоазен законодател обаче, който защитава буржоазната собственост, при налагане на наказателни санкции за посегателства върху същата възприема като разграничителен критерий между обикновената и леката кражба само стойността на откраднатата вещ.

Но в онези случаи, когато кражбата по начина на извършването й представлява сериозна опасност за собствеността на господствуващата класа, наказанието е много по-строго — строг тъмничен затвор до 10 години (чл. 316). Такова строго наказание за извършената кражба се налага, «ако е извършена в сграда, оградено място или на кораб, където виновният се е вмъкнал чрез взлом (строшаване), счупване, подкопаване, пробиване, катерене или по друг необикновен начин», «ако е извършена с помощта на подправени, присвоени или откраднати ключове или с друго оръдие, предназначено за отваряне, или пък когато с такава цел бъде прерязан, счупен, строшен или измъкнат катанец (кофар) или друго приспособление за предпазване».

Поставя се въпросът, кой е този, който по такъв начин ще защитава своята собственост. Очевидно касае се за такива средства, чрез които буржоазията пази своето имущество. Затова наказанието за тези квалифицирани посегателства върху буржоазната собственост е средно пет и половина години. Класовият подход на законодателя при уреждане на тази материя е бил проявен по един недвусмислен начин.


 

А также другие работы, которые могут Вас заинтересовать

60846. Почему идёт дождь и дует ветер? 53.5 KB
  Тип урока: Изучение нового материала. дождь Тучи нагоняет Воет задувает. ветер Итак сегодня на уроке мы узнаем почему идёт дождь и дует ветер. Скажите что такое дождь и ветер это явления природы...
60847. Омоніми. Антоніми. Синоніми 52.5 KB
  Мета: поглибити знання учнів про групи слів за значенням; формувати вміння учнів правильно застосовувати омоніми синоніми та антоніми в текстах знаходити їх у реченнях; виховувати кращі людські якості на основі моралі яка міститься у прислів’ях та приказках....
60850. Описание типологии MBTI 88.5 KB
  ТЕОРЕТИЧЕСКАЯ ОСНОВА Основой тестирования служит классификация Карла Юнга разделившего в 1920 г различные группы людей по основным архетипам совокупности инстинктов. Отличия между людьми можно в очень обобщенном виде свести к следующим противопоставлениям: экстраверты интроверты: первые черпают энергию в общении с людьми могут поддержать любую беседу воспринимают информацию по мере поступления контактны; вторые нуждаются в уединении для обработки информации хотя чисто внешне они могут не иметь видимых проблем в общении;...